🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.
Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.
На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.
Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.
През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.
На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.
Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.
Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.
Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.
Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.
На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.
ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.
Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.
Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.
В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.
Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“
Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.
Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.
Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.
Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.
Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.
Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.